За училището
Гласът на спомена
...Отшумяват години, десетилетия. Времето е най-сигурният критерий за всяка духовна ценност и дело човешко. Според мярата за живот на една образователна институция, всяка годишнина означава история, опит, традиции.
Ние сме гласът на спомена.
Ние сме всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Ние сме всички онези,чиито празници и делници са вдъхвали живот на училището.
Всички: директори, учители, ученици, родители, непедагогически и обслужващ персонал- всички, които извървяват пътя до тази сграда не веднъж и свързват живота си с нея.
Затова днес гласът на спомена звучи истински съкровено, припомняйки си своята деветдесет годишна история...
1924 година.
„ Училището е съградено със средства от селяните, а изграждането е колективен техен труд. Първите занятия започват на 16 декември 1924 година. Отделение имаше само първо поради липса на ученици от горните отделения.
Първа, която разчисти пътя за просветата в селото бе учителката Богдана Николова - 25 годишна от град Стара Загора. Въпреки всички несгоди, тя вложи нерви и сили, но успя да изнесе пред бащите на учениците добри резултати.”